за Христос

Псалми 109   

1 Молитва за избавление от неприятели
(По слав. 108.) За първия певец. Давидов псалом.
Недей мълча, Боже, моя хвала;
2 защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене,
говориха против мене с лъжлив език;
3 обиколиха ме също така с думи на омраза
и воюват против мене без причина.
4 За отплата на любовта ми те ми станаха противници;
но аз съм все на молитва.
5 И ми въздадоха зло за добро
и омраза за любовта ми.
6 Господи, постави нечестив човек над него
и противник нека стои отдясно му.
7 Когато се съди, нека излезе виновен
и молитвата му нека стане грях.
8 Дните му нека бъдат малко;
друг нека вземе чина му.
9 Децата му нека бъдат сираци
и жена му вдовица,
10 децата му нека се скитат винаги и станат просяци,
и далеч от разрушените си жилища нека просят хляб.
11 Лихварят нека впримчи целия му имот
и чужденци нека разграбят труда му.
12 Да няма кой да покаже милост към него,
нито кой да пожали сирачетата му.
13 Внуците му нека бъдат унищожени,
в бъдещото поколение нека се изличи името им.
14 Нека се помни пред Господа беззаконието на бащите му
и грехът на майка му нека не се изтрие;
15 нека бъдат винаги пред Господа,
за да заличи помена им от земята,
16 защото той си науми да показва милост,
а преследваше сиромаха и бедния човек
и хората със съкрушени сърца, за да ги умъртви.
17 Да! Той обичаше да проклина и проклятието го стигна;
не му беше драго да благославя
и благословението се отдалечи от него.
18 Да! Той обичаше проклятието като своя дреха;
и то влезе като вода във вътрешностите му
и като масло в косите му.
19 Нека му стане като дрехата, в която се увива,
и като пояса, с който постоянно се опасва.
20 Това нека бъде въздаянието на противниците ми от Господа
и на онези, които говорят зло против душата ми.
21 А Ти, Йехова, Господи, застъпвай се за мене заради името Си;
понеже Твоята милост е блага, избави ме,
22 защото съм сиромах и беден
и сърцето ми е наранено дълбоко в мене.
23 Преминал съм като удължена сянка по слънчев часовник;
изхвърлен съм като скакалец.
24 Коленете ми се клатят от пост;
и снагата ми губи тлъстината си.
25 И аз им станах за укор;
като ме гледат, кимат с глава.
26 Помогни ми, Господи, Боже мой,
избави ме според милостта Си,
27 за да познаят, че това е Твоята ръка,
че Ти си сторил това, Господи.
28 Те нека кълнат, а Ти благославяй;
когато станат, те ще се посрамят, а Твоят слуга ще се весели.
29 Нека се облекат противниците ми с позор
и нека се покрият със срама си като с дреха.
30 И аз ще благодаря много на Господа с устата си.
Да! Между множеството ще Го хваля;
31 защото Той стои отдясно на бедния,
за да го избавя от онези, които съдят душата му.