за Христос

Псалми 104:2-35   

2 Ти, Който се обличаш със светлината като с дреха
и простираш небето като завеса;
3 Който издигаш високите Си обиталища над водите,
правиш облаците Своя колесница
и вървиш с крилете на вятъра;
4 Който правиш ангелите Си силни като ветровете
и слугите Си - като огнения пламък;
5 Който си положил земята на основата й,
за да не се поклати за вечни времена.
6 Покрил си я с морето като с дреха;
водите застанаха над планините.
7 От Твоето смъмряне те побегнаха,
от гласа на гърма Ти се впуснаха в бяг.
8 Издигнаха се планините, снишаваха се долините
на мястото, което беше определил за тях.
9 Положил си граница на водите, за да не могат да преминат,
нито да се върнат пак да покрият земята.
10 Ти си, Който изпращаш извори в доловете,
за да текат между планините.
11 Напояват всички полски зверове;
с тях дивите осли утоляват жаждата си;
12 при тях небесните птици живеят
и пеят между клоните.
13 Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища,
така че от плода на Твоите дела се насища земята;
14 правиш да никне трева за добитъка
и зеленчуци, необходими на човека,
за да изважда храна от земята,
15 и вино, което весели сърцето на човека
и прави да лъщи лицето му повече от дървено масло,
и хляб, който укрепва сърцето на човека.
16 Великолепните дървета се наситиха,
ливанските кедри, които Господ е насадил,
17 където птиците си свиват гнезда
и елхите са жилище на щъркела;
18 високите планини са дом на дивите кози,
канарите са прибежище на дивите зайци.
19 Той е определил луната, за да показва времената;
слънцето знае кога да залязва.
20 Спускаш тъмнина и настава нощ,
когато всичките горски зверове се разхождат.
21 Лъвчетата реват за плячка
и търсят от Бога храна.
22 Изгрее ли слънцето, те си отиват
и лягат в рововете си.
23 Човек излиза на работата си
и се труди до вечерта.
24 Колко са разнообразни Твоите дела, Господи!
С мъдрост си направил всички тях;
земята е пълна с Твоите творения.
25 Ето голямото и просторно море,
където има безброй пълзящи животни -
животни малки и големи.
26 Там плават корабите;
там е и чудовището, което си създал да играе в него.
27 Всички те от Теб очакват
да им дадеш навреме храната.
28 Каквото им даваш, те го събират;
отваряш ръката Си и те се насищат с блага,
29 скриеш ли лицето Си, те се смущават;
прибираш ли дъха им, те умират
и се връщат в пръстта си.
30 Изпращаш ли Духа Си, те се създават;
и подновяваш лицето на земята.
31 Нека трае довека славата Господня;
нека се радва в делата Си Господ,
32 Който, когато гледа към земята, тя трепери,
когато се допира до планините, те димят.
33 Ще пея на Господа, докато съм жив;
ще славословя моя Бог, докато съществувам.
34 Да Му бъде приятно моето размишление;
аз ще се веселя в Господа.
35 Нека се довършат грешните от земята
и нечестивите да ги няма вече.
Благославяй, душо моя, Господа. Алилуя.