за Христос

Михей 7:1-7   

1 Пророчески плач и надежда за спасение
Горко ми!
Защото съм като последно бране на летни плодове,
като баберки след гроздобер;
няма грозд за ядене,
нито първозряла смокиня, каквато душата ми желае.
2 Благочестивият се изгуби от страната
и няма нито един праведник между хората;
всички те причакват за кръв,
ловят всеки брат си с примка.
3 Двете им ръце се простират към злото,
за да го вършат прилежно;
първенецът явява желанието си и съдията,
срещу подарък, се съгласява,
и големецът изказва нечестивата мисъл на душата си;
така те заедно тъкат работата.
4 Най-добрият между тях е като трън,
най-праведният е по-бодлив от трънен плет;
денят, предсказан от пазачите ти, т. е. наказанието ти, настана;
сега ще изпаднат в недоумение.
5 Не се доверявайте на другар,
не уповавайте на близък приятел;
пази вратата на устата си
от лежащата в обятията ти;
6 защото син презира баща,
дъщеря се повдига против майка си,
снаха - против свекърва си,
неприятели на човека са домашните му.
7 Но аз ще погледна към Господа,
ще чакам Бога на спасението си;
Бог мой ще ме послуша.
Михей: 1 2 3 4 5 6 7