And, behold, they brought to him a man sick of the palsy, lying on a bed: and Jesus seeing their faith said unto the sick of the palsy; Son, be of good cheer; thy sins be forgiven thee.

Четирима мъже идват при Него, носейки един паралитик, сложен на грубо легло или постелка. Разказът на Марко ни казва, че тълпата им е пречела да стигнат до Него и те е трябвало да разбият покрива и да спуснат човека при Христос (2:1-12). Когато Исус вижда тяхната вяра, Той казва на паралитика: „Дерзай, синко; прощават ти се греховете.“ Забележете, че Той вижда тяхната вяра. Вярата подсказва на мъжете да донесат инвалида при Христос, а вярата на паралитика стига до Христос, за да го изцели. Най-напред нашият Господ възнаграждава тази вяра, като произнася оправдание на греховете му. Преди да излекува симптомите, Великият Лекар премахва причината. Той дава по-голямата благословия първо. Това ни кара да се запитаме дали Христос някога е излекувал човек, без да му е дал и спасение.