No man putteth a piece of new cloth unto an old garment, for that which is put in to fill it up taketh from the garment, and the rent is made worse.

Въпросът, който повдигат учениците на Йоан, дава повод за Исус да им обясни, че Йоан е дошъл, за да оповести края на една отминала диспенсация и да провъзгласи началото на Епохата на благодатта, като показва, че всяка епоха си има съответните принципи, които не могат да се смесват. Опитът да се смеси законът с благодатта прилича на опита да се закърпи „вехта дреха“ с нов „невалян плат“. Когато дрехата се изпере, новото парче ще се свие и ще се отшие от старата дреха. Съдраното ще бъде по-лошо от предишното състояние (на дрехата).

Гейбелин изразява това така:

„Юдейското християнство, което заедно с благодатта и евангелието се опитва да спазва и закона, и насърчава оправданието по закон, е по-противно на Бог, отколкото признаването на миналото състояние на Израел, когато се е покланял на идоли.“