Тогава Исус му каза: Гледай да не кажеш на никого за това. Но иди и се покажи на свещеника, а после принеси дара, който Моисей е заповядал. Така всички ще знаят, че сега си излекуван.

Това е първият случай в Евангелието от Матей, където е записано, че Исус заповядва на някого да не казва на никого за чудото, което е станало или което е видял (вж. също 9:30; 12:16; 17:9; Марк 5:43 Марк 7:36 Марк 8:26). Вероятно Той казва това, защото знае, че много хора, които се интересуват само от освобождението си от римско робство, ще поискат да Го направят Цар. Но Той знае, че Израел все още не се е покаял и че народът като цяло ще отхвърли Неговото духовно водителство, заради което Той ще трябва да отиде на кръста.

Според Мойсеевия закон свещеникът е изпълнявал службата на лекар. След очистването на някой прокажен болният бил длъжен да принесе дар и да се покаже на свещеника, който да го обяви за чист ( Левит 14:4-6). Без съмнение очистването на някой прокажен от болестта е било толкова рядко и изключително събитие, че е трябвало да събуди вниманието на този свещеник и да го накара да проучи дали Месията не се е появил най-после. Тук обаче не виждаме такава реакция. В този случай Исус просто казва на прокажения да се подчини на закона.

Духовното значение на чудото е ясно: Месията е дошъл в Израел с власт да излекува народа от неговата болест. Той представя това чудо като едно от Своите акредитивни писма. Но народът все още не е готов да приеме Своя Избавител.