А человеците се чудеха и казваха: Какъв е този, че и ветровете и морето го послушват?

Галилейското езеро е известно с внезапните си свирепи бури, които издигат високи пенещи се вълни. Надолу по река Йордан се спускат северни ветрове, които набират скорост по тясното дефиле. Когато стигнат морето, те го правят изключително опасно за плаване.

В този случай Исус пресича морето от западната му страна на път към източната. Когато бурята започва, Той спи в лодката. Ужасените ученици Го събуждат с диви викове за помощ. Не можем да не отбележим като похвално това, че са се обърнали точно към Този, към Когото трябва. След като ги смъмря за слабата им вяра, Исус смъмря и ветровете, и вълните. А когато настава голямо спокойствие, мъжете се удивляват на това, че дори и стихиите се подчиняват на техния скромен Пътник. Колко малко разбират те, че в онзи ден заедно с тях в лодката е Създателят и Крепителят на цялата вселена!

Рано или късно всички последователи на Христос се срещат с бури. Понякога ни се струва, че вълните ще ни залеят. Какво голямо облекчение е да знаем, че Исус е в лодката заедно с нас. „Никакви вълни не могат да погълнат кораба, в който лежи Господарят на небето, водата и земята.“ И никой не може да потушава житейските ни бури както Господ Исус.