А друг от учениците Му каза: Господи, позволи ми първо да отида и погреба баща си.

Друг доброжелателен последовател също изразява желание да Го последва, но предпочита да направи нещо друго преди това: „Господи, позволи ми първо да отида и да погреба баща си.“ Няма особено значение дали бащата на този човек е бил умрял, или не. Това, което най-вече безпокои в тези думи, е редът на подреждане на приоритетите: „Господи... мене първо.“ Той поставя себе си преди Христос. Няма нищо лошо 6 това, да осигуриш прилично погребение за собствения си баща; то става лошо, когато започне да взима надмощие над призива на Христос.