Казва му Исус: Лисиците си имат легла, и птиците небесни гнезда; а Син человеческий нема де глава да подклони.

Когато Исус се приготвя да пресече Галилейското езеро откъм Капернаум, за да отиде на изток, един самоуверен книжник излиза напред и се заклева, че ще Го следва където и да иде. Отговорът на Господ е едно предизвикателство, което го кара да прецени какво ще му струва това - един живот на пълно самоотричане: „Лисиците си имат леговища и небесните птици гнезда; а Човешкият Син няма къде глава да подслони.“ В Своето обществено служение Господ не е имал Свой Собствен дом, но е имало къщи, където Той е бил желан гост и където обикновено са Му приготвяли място за спане. Истинската сила на Неговите думи се крие в духовния им смисъл: този свят не може да Му осигури истинска и продължителна почивка. На Него Му предстои работа и Той няма да може да си почине, докато не я свърши. Същото се отнася и за Неговите последователи - този свят не е тяхното място за почивка или поне не трябва да бъде!