Исус, като чу това, почуди се и каза на онези, които вървяха след Него: Истина ви казвам, дори в Израел не съм намерил толкова вяра.

Исус се учудва на вярата на този езичник. Това е единият от двата случая, когато се казва, че Исус се. е учудил. Другият случай е, когато се чуди на неверието на евреите ( Марк 6:6). Той не е намерил такава силна вяра дори в Израел, богоизбрания народ. Това Го накарва да изтъкне, че в Неговото идващо царство ще се съберат езичници от целия свят, за да се наслаждават на общението си с еврейските патриарси, докато „чадата на царството“ ще бъдат хвърлени във „външната тъмнина“, където „ще бъде плач и скърцане със зъби“. „Чадата на царството“ са всички онези, които са евреи по рождение и които само на думи признават Бог за Цар, но никога не са били истински вярващи. Този принцип важи и сега. Много деца, които са имали привилегията да бъдат родени и отгледани в християнски семейства, ще погинат в пъкъла за това, че отхвърлят Исус, докато диваците от джунглата ще се наслаждават на вечната небесна слава, защото са повярвали в посланието на евангелието.