And it came to pass, when Jesus had ended these sayings, the people were astonished at his doctrine:

След края на посланието на нашия Господ „народът се чудеше на учението Му“. Ако ние прочетем Проповедта на хълма и не се удивим на нейния революционен характер, това означава, че не сме успели да разберем нейния смисъл.

Хората разбират разликата между учението на Христос и това на техните книжници. Исус говори „като Един, Който има власт“, докато техните думи са безвластни. Неговият глас е истинският глас; техните гласове са само едно ехо. Джемисън, Фосет и Браун изказват следното мнение:

„Усещането за Божествена Власт -законодателна, тълкувателна и наказателна - се излъчва толкова силно от Христовото учение, че книжниците не са могли да изглеждат другояче освен като сополанковци в Неговата светлина.“