Ако човек живее според принципите на Проповедта на хълма, светът ще го нарече глупак; Исус обаче ще го назове мъдрец. Светът счита за мъдър онзи, който живее за външните неща, за настоящето и за себе си. Исус нарича такъв човек глупак. За да илюстрира евангелието, Той съвсем основателно използва примера за умния и неразумния строител. Разумният човек полага цялото си упование на Скалата, Исус Христос, като на негов Господ и Спасител. Неразумният човек отказва да се покае и отхвърля Исус като единствената надежда за спасение. Но освен това значението на притчата ни пренася и отвъд момента на спасението - в практическото ѝ приложение в християнския живот.