Затова, постъпвайте с другите така, както искате те да постъпват с вас. Това е същността на Моисеевия закон и писанията на пророците.

Непосредствената връзка между 11 и 12 ст. изглежда такава: след като нашият Отец ни дава добри неща, ние трябва да му подражаваме, като показваме добрина към другите. Начинът, по който можем да проверим дали едно действие е благотворно за другите, е да се запитаме дали ние бихме желали същото. Това „златно правило“ е било изразено с отрицателен знак от равина Хилел около сто години преди времето на Исус. Когато изразява същото правило с положителен знак, Исус заменя пасивната забрана с нещо по-прогресивно - с активното доброжелателство. Християнството не е просто учение за въздържане от греха, то е положителна доброта.

„Това - казва Исус - е същината на закона и пророците“, т.е. тези думи обобщават моралното учение на Мойсеевия закон и казаното в Писанията от пророците на Израел. Праведността, изисквана от Стария Завет, се изпълнява във вярващите, които по този начин вървят по Дух ( Римляни 8:4). Ако всички хора бяха приели да се подчинят на този стих, това щеше да преобрази всички области на международните отношения, междунационалната политика, семейния живот и църковния живот.