А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка и като си затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайно; и твоят Отец, Който вижда в тайно, ще те възнагради [наяве].

В 5 и 7 ст. е употребено местоимението „вие“ (2 л. мн. ч., както в гръцкия текст). Но в 6 ст. - за да се подчертае близостта на общението с Бог - е употребено местоимението „ти“ (2 л. eg. ч., и в гръцкия текст също). За да получиш отговор на молитвата си, трябва да се молиш „в тайно“ (т.е. да влезеш във „вътрешната си стаичка“ и да „затвориш вратата“). Ако твоето единствено желание е да достигнеш до Бог, Той ще те чуе и ще ти отговори.

В това отношение хората, които забраняват общата молитва на базата на този стих, стигат до крайности. Нека да припомним, че християните от ранната църква са се срещали специално за общи молитви ( Деяния 2:42 Деяния 12:12 Деяния 13:13 Деяния 14:23 Деяния 20:36). Не е важно къде се молиш. Важно е защо се молиш - да бъдеш забелязан от хората или да бъдеш чут от Бог!