Therefore take no thought, saying, What shall we eat? or, What shall we drink? or, Wherewithal shall we be clothed?

Изводът е, че ние не трябва да прекарваме нашия живот в неспокойна надпревара за осигуряване на храна, питие и дрехи за бъдещето. Невярващите езичници не престават да трупат материални неща, като че ли храната и облеклото представляват живота. Но християните не бива да живеят по този начин, защото имат небесен Баща, Който знае техните основни нужди.

Ако целта на християните беше предварителното осигуряване на техните бъдещи нужди, то тогава те трябваше да отдават времето си и цялата си енергия за трупане на пари. Никога нямаше да са спокойни, че са спестили достатъчно, защото винаги съществува опасност от обезценяване на парите, инфлация, катастрофа, продължителна болест, нещастен случай. Но един такъв живот не би позволил на християните да служат на Своя Бог. Те нямаше да могат да изпълнят истинската цел, за която са били създадени и приети във вярата. Мъжете и жените, които носят Божествения план в себе си, имат неизвестно бъдеще на тази земя, но живеят заради ценностите на вечността.