Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и вашият Отец Небесен ги храни. Не сте ли вие много по-ценни от тях?

Начинът на съществуване на „небесните птици“ е илюстрация на грижата на Бог за Неговите създания. Той ни показва колко е безсмислено да се тревожим. Те нито сеят, нито жънат и въпреки това Бог ги храни. След като в Божията йерархия на създанието ние сме no-ценни от птиците, можем да сме съвсем сигурни, че Господ ще се погрижи и за нашите нужди.

Не бива обаче да правим изводи, че не е необходимо да работим, за да задоволим настоящите си нужди. Павел ни напомня: „Ако не иска някой да работи, той нито да яде“ ( 2Солунци 3:10). Също така не бива да си правим заключения, че за стопанина е грешно да сее, да жъне и да прибира реколтата от труда си. Тези дейности са необходими за осигуряването на неговите текущи нужди. Това, което Исус забранява, е умножаването на броя на хамбарите с цел подсигуряване на бъдещето независимо от Бог (нещо, което Той осъжда в притчата за богаташа в Лука 12:16-21). В списание „Всекидневни бележки на Библейското дружество“ 26 ст. се обобщава накратко така:

„Тук обяснението е следното: ако Бог осигурява прехраната на същества от no-низш разред без тяхното съзнателно участие, колко повече Той би осигурил прехраната на онези, заради които създанието е било въздигнато, заедно с тяхното активно участие.“