Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната, и тялото от облеклото?

В този текст Исус насочва вниманието ни към склонността ни да поставяме храната и облеклото в центъра на нашия живот, което ни пречи да разберем истинския смисъл на живота. Ние се тревожим не толкова как ще се нахраним и облечем днес, колкото как ще се нахраним и облечем след 10, 20 или 30 години. Такова безпокойство за бъдещето е грях, защото отрича Божията любов, мъдрост и сила. То отрича Божията любов, защото се основава на едно очакване, че Бог няма да се погрижи за нас. То отрича и мъдростта Му, защото показва, че ние нямаме доверие в това, което Той прави. И най-накрая, то отрича и Неговата сила, защото изразява съмнение в способността Му да осигури нашите нужди.

Това безпокойство ни кара да отдаваме най-възвишените си усилия за обезпечаване на материалните си нужди. По този начин, преди още да сме разбрали това, животът ни вече е отминал и ние сме пропуснали да осъществим главната цел, за която сме били създадени. Когато ни е създал, Бог ни е отредил една много по-възвишена съдба от тази, да бъдем обикновени консуматори на храна. Ние сме тук, за да Го обичаме, да Го хвалим, да Му служим и да представяме Неговите интереси на земята. Нашите тела трябва да бъдат наши служители, а не наши господари.