Благословени са хората, които са милостиви към другите,
защото Бог ще се смили над тях.

В царството на нашия Бог милостивите са благословени... защото на тях ще се покаже милост. Да бъдеш милостив, означава да изпитваш активно състрадание. В по-тесен смисъл това означава да се въздържаш от наказание на виновните, които наистина го заслужават. В по-широк смисъл то значи да помагаш на нуждаещите се тогава, когато те не могат сами да си помогнат. Бог ни показа милост, като ни пощади от наказанието, което нашите грехове заслужават, и прояви благоволение към нас чрез спасителното дело на Христос. Когато проявяваме състрадание, ние всъщност подражаваме на Бог. Милостивите ще получат милост. Тук Христос не говори за милостта на спасението, която Бог дава на вярващия грешник; тази милост не зависи от това дали този човек е милостив, или не - тя се дава свободно и безусловно като подарък. Господ тук говори за всекидневното милосърдие, без което християнският живот не може, и за милостта на онзи бъдещ ден, когато „всекиму работата ще стане явна каква е“ ( 1Коринтяни 3:12-15). Ако човек не е бил милостив, той няма да получи милост; т.е. наградата му ще бъде по-малка.