за да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните.

Сега обаче Исус заявява, че ние трябва да обичаме своите неприятели и да се молим за ония, които ни гонят, фактът, че ни се заповядва да обичаме, показва, че става въпрос за волево усилие, а не за емоционално преживяване. Това не е естествена обич, защото никак не е естествено да обичаш ония, които те мразят и ти причиняват вреда. Това е свръхестествена милост и може да се проявява само от онези хора, които имат небесен живот.

Ние не получаваме никаква награда, ако обичаме само тези, които ни обичат. Исус казва, че дори и невярващите бирници правят това! Този вид любов не се нуждае от небесна сила. Нито пък има някакво достойнство в това, да поздравяваме само братята си, т.е. само нашите роднини и приятели. И езичниците могат да правят това - в него няма нищо, което да отличава християнина от другите хора. Ако нашите критерии не са по-високи от тези на света, ние никога няма да можем да му повлияем!

Исус казва, че Неговите последователи трябва да отвръщат на злото с добро, за да могат да бъдат деца на своя Отец в небесата. Той не казва, че това е пътят, по който ние ставаме Божии деца, а че това е начинът, по който показваме, че сме Божии деца. Тъй като Бог е безпристрастен както по отношение на злите, така и по отношение на добрите (защото и едните, и другите се ползват еднакво от слънцето и дъжда), ние също трябва да се отнасяме еднакво милостиво и справедливо към всички.