Който проси от тебе, дай му; и който иска да заеме от тебе, недей се отвръща от него.

Последната заповед на Исус в този пасаж ни изглежда най-непрактичната за нас днес. „Дай на оногова, който проси от тебе; и не се отвръщай от оногова, който ти иска назаем.“ Нашата мания да притежаваме и да се обграждаме с материални блага ни кара да се ужасяваме при мисълта, че трябва да дадем онова, което сме спечелили с честен труд. Ако ние обаче искаме да мислим за съкровищата на небесата и да се задоволяваме само с най-необходимата ни храна и облекло, по-лесно ще приемем това, което тези думи практически искат от нас. Твърдението на Исус предварително приема, че човекът, който моли за помощ, действително се нуждае от нея. И тъй като е невъзможно да се узнае дали тази нужда е истинска във всички случаи, е по-добре (както е казал някой) „да помогнеш на двадесет измамници, които просят, отколкото да рискуваш да отминеш един човек в истинска нужда“.

От човешка гледна точка поведението, към което ни призовава Господ тук, е невъзможно. Само тогава, когато човек е управляван от Светия Дух, той може да живее самопожертвувателен живот. Само когато Спасителят е допуснат да живее Своя живот в живота на вярващия, само тогава обидата (39 ст.) и неудобството (41 ст.) могат да се заплатят с любов. Това е така нареченото „благовестие на втората миля“.