Темата за развода и повторната женитба е една от най-сложните теми в Библията. Практически е невъзможно да се отговори на всички въпроси, които възникват във връзка с тази тема, но несъмнено ще бъде от полза да се направи един преглед и да се обобщи това, което мислим, че Библията казва по този въпрос.
Разводът и повторната женитба
Разводът никога не е съществувал в Божиите намерения. Неговият идеал е мъжът и жената да останат съпрузи, докато техният съюз не бъде разтрогнат от смъртта ( Римляни 7:2,3).
Исус казва това на фарисеите съвсем ясно, като се позовава на Божествения ред при сътворението ( Матей 19:4-6).
Бог мрази развода ( Малахия 2:16) (който не е според Писанията). Той не мрази развеждането изобщо, тъй като говори за Себе Си, че е дал „разводно писмо“ на Израел ( Еремия 3:8). Това е станало, защото израелската нация се е отказала от Него и е започнала да се кланя на идоли. Израел се е оказал неверен.
В Матей 5:31,32" class="ToolTip"> Матей 5:31,32 и 19:9 Исус ни учи, че разводът не е позволен с изключение на случая, когато единият от партньорите е обвинен в сексуална изневяра. В Марк 10:11,12 и Лука 16:18 това условие е изпуснато. Несъответствието може най-лесно да се обясни с това, че както Марко, така и Лука не си спомнят цялото изказване на Христос. Следователно дори и разводът да не е най-идеалното решение, той е разрешен само тогава, когато единият партньор е бил неверен. Исус позволява развода в този случай, без обаче да го налага.
Някои изследователи разбират от текста в 1Коринтяни 7:12-16, че разводът е приемлив в случаите, когато вярващият е напуснат от невярващ. Павел казва, че напуснатият не е поробен на брачния закон, т.е. той (тя) е свободен (свободна) да получи развод. Нашето мнение е, че случаят представлява същото изключение, което е дадено и в Матей 5 и 19, а именно, че невярващият напуска вярващия, за да живее с някой друг. Следователно вярващият може да получи развод според основанията на Библията само ако другата страна извърши изневяра. Често се спори по това, че макар разводът да е разрешен в Новия Завет, повторната женитба не е разрешена. Но това разсъждение изопачава проблема. Според Новия Завет повторният брак не е забранен за невинния партньор, но е забранен за виновния. Освен това една от главните цели на разрешения от Библията развод е да се направи възможен повторният брак; в противен случай обикновената раздяла е напълно достатъчна.
Винаги, когато се разглежда тази тема, неизменно възниква следният въпрос: „А какво става с хората, които са се развели, преди да са били спасени?“ Не трябва да има никакво съмнение, че разводите и повторните бракове, извършени не според Библейския закон преди повярването, са грехове, които биват напълно простени (вж. на Притчи 1 Кор. 6:11, където Павел включва прелюбодеянието в списъка от грехове, в които вярващите коринтяни са участвали, преди да повярват). Греховете, извършени преди повярването, не трябва да възпират вярващите от пълноценно участие в живота на местната църква.
По-труден е въпросът с християните, които са се развели не по християнски причини и после са се оженили повторно. Могат ли те да бъдат приети обратно в обществото на местната църква? Отговорът зависи от това, дали прелюбодеянието е в началния си етап на физическа връзка, или е по-продължително състояние. Ако тези хора живеят в състояние на изневяра, те не само ще трябва да признаят своя грях, но и да напуснат настоящия си партньор. Трябва да знаем обаче, че разрешението, което Бог предлага за един проблем, никога не е такова, че да породи още по-тежки проблеми. Ако за оправянето на един объркан брак лекарството е развод, вследствие на който мъжете или жените ще бъдат принудени да съгрешават или жените и децата ще останат без дом и прехрана, лечението е по-лошо от болестта.
По мнение на автора християните, които са се развели не по законите на Библията и след това са се оженили повторно, могат искрено да се покаят от своя грях и да се върнат при Господ и църковното братство. По отношение на развода всеки отделен случай е различен. Така че старейшините на всяка местна църква трябва да разглеждат всеки случай поотделно и да го преценяват според Божието Слово. В случаите, когато се налагат дисциплинарни мерки, всички засегнати трябва де се подчинят на решението на старейшините.