Ye are the salt of the earth: but if the salt have lost his savour, wherewith shall it be salted? it is thenceforth good for nothing, but to be cast out, and to be trodden under foot of men.

Исус сравнява Своите ученици със солта. За света те са толкова важни, колкото е важна солта за всекидневния ни живот: солта подправя храната, тя пречи на разпространението на разлагането, поражда жажда, подчертава вкуса. По същия начин Неговите последователи дават вкус на човешкото общество, служат като консервант и карат другите да копнеят за правдата, описана в предишните стихове.

Ако солта загуби солеността си,

може ли след това да я възстанови? Това не може да стане по никакъв начин. След като веднъж е загубила своя вкус, „тя вече за нищо не струва, ос-

Вен да да се изхвърли вън и да се тъпче от хората“. Коментарът на Алберт Барне хвърля допълнителна светлина върху този пасаж: „Солта, която се използва в наше време, се получава по химичен път, така че, когато солеността ѝ изчезне и тя загуби своя характерен вкус, от нея не остава нищо. В библейските времена в източните страни хората са употребявали сол, която не е била пречистена. Освен сол в нея е имало треви и други примеси, така че тя е можела да загуби цялата си соленост и въпреки това да остане едно значително количество (от сол без солен вкус). Тя не е била годна да се употребява за нищо друго, освен за настилка на пътищата или пътеките вместо чакъл, както е казано и в Библията.“

Ученикът на Христос има едно важно задължение - да бъде солта на земята, като живее според разпоредбите на своя Учител, изброени в благословенията и останалата част от проповедта. Ако той не успее да изяви тези духовни знания, хората ще тъпчат неговото свидетелство с краката си. Хората изпитват само презрение към малодушните християни.