And when he had fasted forty days and forty nights, he was afterward an hungred.

След като пости 40 дни и 40 нощи, Исус огладнява (в Библията числото 40 се използва много често, когато става въпрос за проверка или изпитание). Това естествено чувство на глад дава на изкусителя преимущество, от което той често се възползва, за да изкуши много хора. С предложението си дяволът иска да накара Исус да употреби Своята свръхестествена власт, за да превърне камъните в пустинята в хлябове. Думите „Ако си Божий Син...“ не носят никакво съмнение в Божествеността на Исус и могат да се перифразират така: „Тъй като си Божий Син...“. Дяволът се позовава на думите на Бащата на Христос при Неговото кръщение, когато Той казва „Този е възлюбеният Ми Син.“ Тук той използва една езикова конструкция в гръцкия език, според която твърдението се приема за вярно, за да прикани Исус да упражни Своята власт с цел да успокои глада Си.

Уталожването на естественото чувство на глад чрез употребата на Божествена сила в отговор на внушението на Сатана означава пряко неподчинение на Бог. Идеята, която се крие зад предложението на Сатана, напомня за казаното в Битие 3:6 („добро за храна“). Йоан определя това изкушение като „похотта на плътта“ ( Йоан 12:16). Проекцията на това изкушение в нашия живот е стремежът да живеем за удовлетворяване на естествените си плътски желания, да изберем пътя на удобствата вместо пътя на Божието царство и Неговата праведност. За да ни подтикне към това, дяволът ни казва: „Трябва да се живее, нали?“