Кръщението със Светия Дух е различно от кръщението с огън. Първото е кръщение с благословение, второто - със съд. Първото беше извършено на Петдесетница, второто все още предстои. Първото е благословение за всички истински вярващи в Исус Христос, второто ще бъде съдбата на всички невярващи. Първото се дава на всички израелци, чието кръщение е външен признак на тяхното вътрешно покаяние; второто ще бъде за фарисеите, садукеите и всички ония, които не са дали никакви доказателства за истинско покаяние.
Някои изследователи учат, че кръщението със Светия Дух и кръщението с огън са едно и също нещо, т.е. че кръщението с огън се отнася до огнените езици, които се появяват, когато Духът беше даден на Петдесетница. В светлината на 12 ст., където огънят се отъждествява с осъждението, това не може да е така.
Веднага след като говори за кръщението с огън, Йоан започва да говори за съда. Господ е описан като Един, Който иде с лопата в ръка, за да отсее овършаното зърно. Житото (истинските вярващи) ще падне на земята и ще бъде отнесено в житницата. Плявата (невярващите) ще се понесе на известно разстояние от вятъра и после ще се събере и изгори „в неугасим огън“. Огънят в 12 ст. е символ на съда и тъй като този стих идва, за да подкрепи 11 ст., логично е да заключим, че кръщението с огън е всъщност кръщение със съд.