И ето завесата на храма раздра се на две от горе до долу, и земята се потресе, и каменете се разпукнаха.

В мига, в който Исус издъхва, тежката тъкана завеса, която разделя двете главни помещения на храма, се раздира на две от горе до долу от една Невидима ръка. До този момент тази завеса не е допускала в Божията СВетая Светих присъствието на никакви хора освен на главния свещеник. Само един човек е имал право да влиза във вътрешната част на светилището, и то само единединствен път в годината.

От Посланието към евреите научаваме, че завесата е символ на Христовото тяло. Нейното раздиране олицетворява отдаването на Неговото тяло чрез смъртта. Посредством смъртта на Исус ние получаваме „дръзновение да влезем в светилището през новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, сиреч плътта Си“ ( Евреи 10:19,20).

Сега и най-скромният Вярващ може да Влезе в Божието присъствие по всяко време чрез молитва и хваление. Но нека никога не забравяме, че тази привилегия е била откупена за нас на огромна цена - кръвта на Исус Христос.

Смъртта на Божия Син довежда и до ужасни катаклизми в природата -като че ли неживото творение се е чувствало съпричастно към съдбата на своя Създател. Земята е разтърсена от земетресение; много скали са разцепени и много гробове - отворени.