И като хвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, и се обеси.

Напълно отчаян, Юда хвърля сребърните монети в храма - там, където само свещениците могат да влизат; излиза навън и се самоубива. Когато сравним този пасаж с текста в Деяния 1:18, ние разбираме, че той се е обесил на едно дърво, че въжето се е скъсало (или клонът се е счупил) и че тялото му е било хвърлено в една пропаст, където коремът му се е пръснал и вътрешностите му са изтекли навън.