И целият народ отговори и рече: кръвта Му нека бъде върху нас и върху чедата ни.

Тълпата, прекалено обезумяла, за да се тревожи за някаква си вина, няма нищо против да понесе отговорността върху себе си: „Кръвта Му да бъде върху нас и върху чадата ни.“ От този момент нататък народът на Израел се люшка между гетата и погромите, между концентрационните лагери и газовите камери, понасяйки огромната вина за проливането на кръвта на своя отхвърлен Месия. Пред тях все още предстои страшното време на утеснението на Яков -седемте години на Голямата скръб, описани в Матей 24 и Откровение 619. Проклятието ще ги следва, докато не признаят отхвърления Христос за свой Месия-Цар.