Тогаз им казва: Прискърбна е душата ми до смърт; постойте тука и бъдете будни с мене.

След като влизат в Гетсимания (което означава казан или преса за маслини), Исус казва на осем от единадесетте Си ученици да седят и да чакат, а Той Самият, заедно с Петър и двамата Зеведееви синове отиват още no-навътре в градината. Може би това означава, че различните ученици на Христос притежават различни възможности да бъдат съпричастни на Спасителя в Неговите мъки?

Там Исус е обхванат от дълбока скръб. Той откровено казва на Петър, Яков и Йоан, че душата Му е изключително наскърбена, чак до смърт. Тази печал без съмнение се дължи на неописуемото отвращение, което Неговата свята душа изпитва, докато чака да дойде времето, когато Той ще бъде принесен в жертва за нашите грехове. Ние, които сме пълни с грехове, никога не можем да си представим какво Му е струвало на Него, Безгрешния, да стане грешен вместо нас ( 2Коринтяни 5:21).