Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син ще бъде предаден! Добре щеше да бъде за този човек, ако не бе се родил.

Докато се хранят, Исус прави поразителното изявление, че един от дванадесетте ще Го предаде. Учениците са,обхванати от мъка, огорчение и неувереност. Един по един те питат: „Да не съм аз, Господи?“ След като всички, с изключение на Юда, Му задават този въпрос, Исус им казва, че това ще бъде онзи, който натопи ръката си заедно с Него в блюдото. После взима къшей хляб, потапя го в соса от месото и го подава на Юда ( Йоан 13:26) като знак на специална любов и приятелство. След moBa Исус казва, че това, което ще се случи, е в известен смисъл неизбежно, но то не лишава предателя от отговорност - за него щеше да бъде по-добре, ако никога не се беше раждал. Юда съзнателно избира да продаде Спасителя и затова носи лична отговорност.