И тия ще отидат във вечно наказание, а праведните във вечен живот.

Така „козите“ получават вечно осъждение, а „овцете“ влизат във вечния живот. За нас този разказ поражда два проблема. От една страна, изглежда, че народите.получават спасение съвкупно, като една цяла маса. От друга страна, се създава впечатление, че овцете се спасяват чрез добрите си дела, а козите биват осъдени поради липсата на добри дела. Що се отнася до първия проблем, не трябва да забравяме, че Бог наистина въздейства на народите като цяло. Старият Завет изобилства с примери на цели народи, наказани от Бог заради това, че са били грешни ( Исая 10:12-19 Исая 47:5-15; Езекил 25:6,7; Амос 1:3,6,9,11,13 Амос 2:1,4,6; Авдий 10; Захария 14:1-5). Няма причина да вярваме, че народите като цяло вече няма да изпитват върху себе си Божието възмездие. Това не означава, че всеки отделен индивид ще участва в това наказание, но че принципът на Божествената справедливост ще бъде приложен както в национален, така и в индивидуален мащаб.

Думата ethne, преведена като „народи“ В този пасаж, може също така да се преведе и като „езичници“. Някои тълкуватели смятат, че този текст описва съда над отделните езичници. Независимо дали ще бъдат съдени цели народи или отделни индивиди, остава проблемът как ще се събере това огромно множество пред Господа в Палестина. Може би ще бъде по-правилно да мислим за представители на народите или отделните групи, събрани на съда.

Що се отнася до втория проблем, ние твърдим, че текстът не може да се използва в подкрепа на доктрината за спасение чрез дела. Библията навсякъде свидетелства, че спасението се получава чрез вяра, а не чрез дела ( Ефесяни 2:8,9). Но Библията също така учи, че истинската вяра произвежда добри дела. Ако те липсват, това показва, че човекът никога не е бил спасен. Затова ние трябва да разберем, че езичниците не са спасени, защото са се държали добре към юдейските събратя на Христос, а защото това тяхно поведение е отражение на любовта им към Господа.

Има още три съображения, които бихме искали да споделим. Най-напред ще коментираме това, че царството е било приготвено за праведните още от сътворението на света (34 ст.), докато адът е бил приготвен за дявола и неговите ангели (41 ст.). Желанието на Бог е хората да бъдат благословени. Адът първоначално не е бил предназначен за човеците. Но ако хората, със своята собствена воля, отхвърлят живота, те по необходимост избират смъртта.

Второто нещо, на което искаме да ви обърнем внимание, е фактът, че Господ Исус говори за вечен огън (ст.

41), вечно наказание (ст. 46) и вечен живот (ст. 46). Същият Този, Който казва, че има вечен живот, казва, че има и вечно наказание. След като думата „вечен“ се използва за описание и на двете понятия, не е логично да приемем едното, а да не приемем другото. Гръцката дума, преведена като „вечен“, означава „безкраен“, защотото в гръцкия език няма друга дума, която да предаде това понятие. Но ние знаем, че думата наистина означава „безкраен“, тъй като същата тази дума се използва^ за да предаде понятието „Божия безкрайност“ в 1Тимотей 1:17.

И най-накрая, съдът над езичниците ни напомня по един убедителен начин, че Христос и Неговите хора са едно и също тяло: това, което засяга тях, засяга и Него. Ние имаме големи възможности да покажем внимание към Него, като се грижим за онези, които Го обичат.