Споменаването на банкерите в 27 ст. говори за това, че ако ние не можем да използваме за Господ това, което притежаваме, трябва да го дадем на онези, които могат. В този смисъл банкери могат да бъдат мисионерите, библейските дружества, християнските издателства, евангелските радиопрограми и т.н. В свят като нашия нямаме никакво извинение да държим парите си у дома, без да ги използваме за нещо полезно. Пиърсън дава много добри препоръки в това отношение:
„Страхливите души, които не са способни да работят самостоятелно и безстрашно в полза на царството, могат да подчинят своята немощ на възможностите и интелигентността на други хора, които ще използват техните умения и притежания за Господа и Неговата църква... Един управител може да има пари и други възможности, но може да няма достатъчно вяра и далновидност, практичност и мъдрост. „Работниците от обменните б/ора“ на Господа могат да му покажат как да натрупа печалба за Него... В известен смисъл църквата на Господа съществува и заради това, защото силата на един от нейните членове може да подкрепи слабостта на друг така, щото чрез сътрудничеството между всички нейни членове да може да се увеличи мощта на най-малките и най-слабите.