На един даде пет таланта, на друг - два, на трети - един: на всекиго според способностите му; и тръгна.

Тази притча ни учи, че когато Господ се върне, Той ще бъде посрещнат както от истински, така и от лъжливи служители. Притчата разказва за един човек, който, преди да замине на дълго пътешествие, повикал своите слуги и дал на всекиго различна сума пари - според техните възможности. Единият получил пет таланта, другият - два, а последният - един. Всеки трябвало да употреби парите така, че да принесе печалба на господаря си. Слугата с петте таланта спечелил още пет таланта. Човекът с двата таланта също успял да ги удвои. Но онзи, който получил един талант, заровил таланта в една дупка в земята.

Не е трудно да се разбере, че и тук Христос е господарят, а дългото пътешествие е периодът преди Второто Му пришествие. Тримата слуги представляват различните групи от еврейския народ, които ще живеят по Време на годините на Голямата скръб и които ще носят отговорността да представляват интересите на отсъстващия Господ. Отговорността, която те получават, отговаря на индивидуалните им възможности.