И никого на земята недейте нарича свой отец, защото Един е вашият Отец - Небесният.

Тук Господ предупреждава учениците Си да не използват за себе си никакви отличителни титли, а да ги запазят за Божеството. Ние не трябва да наричаме никого „Равви“, защото имаме само един Наставник - Христос. Не трябва да наричаме никого и свой отец, защото Бог е нашият Отец. По този въпрос Уестън пише с голямо проникновение следното: „Тук Господ заявява какви са основните взаимоотношения между човека и Бог. Три са основните неща, които характеризират християнина: това, което е; това, в което вярва; и това, което прави: т.е. учението, опитът и практиката. За да съществува като духовно създание, човекът се нуждае от три неща: живот, наставление и водителство - точно това, което Господ заявява в седемте думи на евангелието: „Аз съм пътят и истината, и животът.“ Не признавайте нито един човек за Ваш Отец, защото нито един човек не може да дава или да отнема духовен живот. Не обявявайте никого за безпогрешен учител и не позволявайте на никого да ви бъде духовен наставник: Вашите взаимоотношения с Бог и Христос са толкова близки, колкото и на всеки друг човек.

Явното значение на думите на Спасителя е, че В небесното царство Всички Вярващи са членове на едно равноправно братство, В което няма да има отличителни титли, които да поставят едните над другите. Забележете обаче какви Високопарни титли съществуват В християнския свят днес: негово преподобие, негово преосвещенство, отче и пр. Дори и безобидната на пръв поглед титла „доктор“ означава учител по латински. (Това предупреждение на Исус се отнася явно до духовните, а не до семейните, професионалните или академичните отношения. Той не забранява детето да нарича своя родител „татко“, нито пациента лекаря „докторе“.) Що се отнася до човешките Взаимоотношения, там правилото е: „Отдавайте на Всички дължимото: ...комуто почит, почитта“ ( Римляни 13:7).