Ерусалиме, Ерусалиме! ти който избиваш пророците, и с камене убиваш проводените до тебе, колко пъти поисках да събера твоите чада, както прибира кокошка пилците си под крилете си, и не рачихте!

Не можем да не изтъкнем значението на факта, че главата, която съдържа най-много „горко“-та от всички останали, завършва със сълзите на Исус! След решителното осъждане на фарисеите Исус произнася горчив вопъл за съдбата на града, който е пропуснал своите най-големи възможности. Повторението на обръщението „Ерусалиме! Ерусалиме!“ е заредено с неизразими чувства. Градът € убил пророците и избил с камъни Божиите пратеници, но въпреки това Господ го обича и в голямата Си милост би желал да го защити и да събере неговите деца при Себе Си така, както „кокошката прибира пиленцата си под крилата си“, но той самият не желае това.