с това сами против себе си свидетелствувате, че сте синове на ония, които са избили пророците;

Исус им казва: „Така щото свидетелствувате против себе си, че сте синове на ония, които избиха пророците.“ Как всъщност те свидетелстват за това? От предишния стих излиза, че те почти се разграничават от бащите си, които са убивали пророците. Най-напред те признават, че техните бащи, чиито кръвни синове са те, наистина са проливали кръвта на пророците. Но под „синове на ония, които избиха пророците“ Исус няма предвид техни синове по кръвна линия, а хора, които са техни „синове“, защото носят същите характеристики като тях. Исус знае, че докато украсяват гробовете на пророците, тези хора кроят заговор за Неговото умъртвяване. На второ място, когато показват толкова голяма загриженост към гробниците на мъртвите пророци, те все едно казват: „Мъртвите пророци са единствените пророци, които ние харесваме.“ В този смисъл те също са синове на своите бащи.