В Евангелието от Марко (11:12-14) се казва още, че сезонът не е за смокини, от което някои могат да заключат, че наказанието на смокинята се дължи на някакъв каприз или неблагоразумие. Но това е така само на пръв поглед. Как тогава да обясним това противоречие, като знаем, че това не може да е истина?
Смокините в библейските земи са давали първо едни ранни плодове, които са можели да се ядат, преди да се появят листата. Тези плодове са били предвестници на по-късната, нормална реколта. Когато смокинята не давала по-ранен плод, какъвто бил случаят с това дърво, тя не давала плод и по-късно.
Това е единственото чудо на Христос, което донася по-скоро проклятие, отколкото благословеше; което разрушава живот, а не оживотворява. Много често тази случка се изтъква като един труден проблем за тълкуване. Този род критика обаче говори най-вече за едно невежество по отношение на Личността на Христос. Той е
Бог, Върховен Господар на вселената. Някои от Неговите действия може и да ни изглеждат малко странни, но ние винаги трябва да подхождаме към тях с предпоставката, че те винаги са правилни. В конкретния случай Господ знае, че смокинята никога няма да роди плодове и прави това, което един стопанин би направил с безплодното дървото в градината си - би го отсякъл.
Дори и онези, които критикуват Господ за проклятието на смокиненото дърво, признават, че това е едно символично действие. Това събитие показва как Господ тълкува бурното Му посрещане от Ерусалим. Както лозата и маслината, така и смокинята са символи на народа на Израел. Когато Исус идва при него, Той вижда само листа, без никакви плодове, което говори за едно чисто формално признаване на Бог. Исус е гладен за плодовете от този народ.
Липсата на тези ранни плодове говори на Исус, че този народ няма да даде и по-късни плодове, което е и причината Той да прокълне смокинята. Това проклятие предвещава наказанието, което ще се изсипе върху Израел в 70 год. сл. Хр.
Нека не забравяме, че само невярващата част от израелския народ ще остане безплодна завинаги; след Грабването ще има един остатък от този народ, който ще се върне при Месията. Той ще роди за Него плод по време на годините на Голямата скръб и Хилядолетното Му господство.
И макар че главното значение на това събитие се свързва със съдбата на израелския народ, то може да се отнесе и до хората от всички възрасти, които „много говорят, но нищо не вършат“.