за Христос

А народът ги мъмреше, за да млъкнат; но те още по-силно викаха: Смили се над нас, Господи, Сине Давидов!

Слушай Матей 20:31
Матей 20:31

Препратки:

Коментар от Уилиям Макдоналд за Матей 20:31

Множеството се опитва да ги накара да млъкнат, но те продължават още по-настойчиво да викат след Исус. На въпроса Му какво искат те не се впускат в подробни обяснения, както ние често правим, когато се молим, а Му казват точно своето желание: „Господи, да се отворят очите ни.“ Конкретната им молба получава и конкретен отговор. Исус се съжалява над тях и докосва очите им. Те незабавно проглеждат и тръгват след Него.

Гейбелин дава следния коментар върху този пасаж:

„Вече знаем от предишните случаи какво е символичното значение на изцелението чрез докосване в това Евангелие. Винаги, когато Господ изцелява чрез докосване, това е свързано с Неговото лично присъствие на земята и милостивите Му взаимоотношения с Израел по време на тази диспенсация. Изцелението чрез Словото, без телесното присъствие на Господ, или изцелението, когато някой се докосне до Него чрез вяра, се отнася до времето на Неговото отсъствие от земята, когато езичниците ще отидат при Него с вяра и ще бъдат изцелени.“ Когато сравняваме този случай със сходните случаи в Евангелията на Марко (10:46-52) и на Лука (18:35-43), виждаме някои различия, които е трудно да си обясним. Матей говори за двама слепци, докато Марко и Лука - само за един. Някои изследователи предполагат, че Марко и Лука споменават само този слепец, когото познават - Вартимей, докато Матей споменава и двамата слепеца, тъй като неговото Евангелие е написано изрично за юдеите, за които трябва да има двама свидетели, за да бъде едно. свидетелство валидно ( 2Коринтяни 13:1). В Марко и Матей се казва, че събитието е станало на излизане от Ерихон, докато в Лука е записано, че това се случва, когато Исус отива към Ерихон. Всъщност по онова време е имало два Ерихона - стар и нов, и чудото вероятно става, когато Исус напуска единия и влиза в другия.

Други преводи на Матей 20:31:

Хората ги смъмриха и им казаха да мълчат, но те завикаха още по-силно: Господи, Сине Давидов! Смили се над нас!
/Съвременен превод 2004/
А множеството ги мъмреше, за да млъкнат; но те още по-силно викаха, казвайки: Смили се над нас, Господи, Сине Давидов!
/Верен 2002/
А народът ги мъмреше, за да млъкнат; но те още по-силно викаха: Смили се над нас, Господи, Сине Давидов!
/Библейско общество 2000/
А народът ги смъмрюваше, за да млъкнат; но те още по-силно викаха, казвайки: Смили се за нас, Господи сине Давидов!
/Протестантски 1940/
А народът ги смъмри, за да млъкнат; но те повече викаха и казваха: помилуй ни, Господи, Сине Давидов!
/Православен/
А народът им запрещаваше, да млъкнат; но те по-силно викаха и казваха: Помилвай ни, Господи, Сине Давидов.
/Цариградски/
And the multitude rebuked them, because they should hold their peace: but they cried the more, saying, Have mercy on us, O Lord, thou son of David.
/KJV/