Не ми ли е позволено да правя със своето богатство каквото искам? Или твоето око е завистливо, защото аз съм добър?

После стопанинът казва: „Не ми ли е позволено да сторя със своето, каквото искам?“ Това, което трябва да научим от тези думи, е, че Бог е суверен. Той може да прави това, което желае. А това, което Той желае, е винаги правилно, справедливо и почтено. След това стопанинът добавя: „Или твоето око е завистливо, защото аз съм добър?“ Този въпрос изобличава егоистичния характер на човешката природа. Мъжете, които работят от 6.00 ч. сутринта получават точно толкова, колкото заслужават, но въпреки това завиждат на останалите, че са получили същото за по-малко труд. Нека си признаем, че и много от нас също си мислят, че това е малко нечестно. Но то е само още едно доказателство, че в небесното царство ние трябва да възприемем един съвършено различен начин на мислене, че трябва да се отървем от този ненаситен дух на съперничество и да започнем да мислим като Господ.

Стопанинът знае, че всички тези мъже имат нужда от пари: той им плаща според необходимостта, а не според алчността. Никой не получава по-малко от това, което заслужава, и всички получават според нуждите си и според нуждите на техните семейства. Според Джеймз Стюард поуката се състои в това, че „човекът, който мисли да се пазари за крайното си възнаграждение, винаги ще сгреши, докато Божията милостива любов винаги ще има последната неоспорима дума“. Колкото по-задълбочено изследваме притчата в тази светлина, толкова повече осъзнаваме не само нейната истинност, но и изключителната ѝ красота. Мъжете, които стопанинът нае в 6.00 ч. сутринта, трябваше да прибавят като допълнително възнаграждение към надницата си и изключителната възможност да служат на такъв забележителен господар през целия ден.