Тази притча, която продължава беседата за наградите от края на 19 гл., онагледява факта, че всички ученици на Христос ще бъдат възнаградени, но наградите им ще бъдат различни и ще се определят от духа, с който са служили.
Притчата разказва за един стопанин, който излязъл рано сутринта да наеме работници за своето лозе и се
спазарил с тях да му работят за един пеняз на ден (доста солидна сума за онова време). Нека приемем, че те са започнали работа в 6 ч. сутринта.