Родителите довеждат малките си деца при Исус, за да ги благослови Учителят-Овчар, но учениците приемат това като досадно натрапване и започват да се карат на родителите. Исус се намесва с думите, които Го правят много близък на децата от всички възрасти: „Оставете дечицата и не ги възпирайте да дойдат при Мене, защото на такива е небесното царство.“
Тези думи ни дават няколко важни поуки. Първо, те трябва да внушат на Христовия служител колко е важно да се работи с децата, тъй като техните умове са най-възприемчиви към Божието Слово. Второ, децата, които желаят да изповядат вярата си в Христос, не трябва да се възпират да направят това, а напротив - да се насърчават. Никой не знае каква е възрастта на най-младия човек в ада. Ако едно дете искрено желае да бъде спасено, не трябва да му се казва, че е прекалено малко за това. Но също така децата не трябва да се принуждават да правят фалшиви признания. Колкото и да са податливи на емоционални въздействия, те трябва да се пазят от прекалено бързи методи на евангелизация. Не децата трябва да стават възрастни, за да бъдат спасени, а възрастните трябва да стават като деца (18:3, 4; Марк 10:15).
Трето, тези думи на нашия Господ отговарят на въпроса, „Какво става с децата, които умират преди да достигнат възрастта на отговорността?“ Исус казва: „...защото на такива е небесното царство.“ Мисля, че това е достатъчно уверение за родителите, които са претърпели загуба на някое от децата си.
Понякога този пасаж се използва, за да се подкрепи идеята за кръщаването на малките деца, вследствие на което те стават Христови чада и наследници на царството. Едно по-внимателно прочитане на текста ще покаже, че родителите, за които става дума в този стих, не водят децата си при Исус, за да ги кръсти. От Неговите думи личи също, че те вече са наследници на царството. Освен това тук никъде не се говори за вода.