Тогаз пристъпи Петър при него и рече: Господи, до колко пъти, ако ми съгреши брат ми, да му прощавам? до седем пъти ли?

На това място Петър повдига въпроса колко пъти трябва да прощава на своя брат, който е съгрешил срещу него. Сигурно той си мисли, че е изключително милостив, предлагайки числото седем като максимален брой пъти за прощаване. Исус отговаря: „Не ти казвам: До седем пъти -до седемдесет пъти по седем.“ Тук Господ едва ли има предвид буквалното число 490, а вероятно иска да изрази по-образно идеята да простиш „безкрайно число пъти“.

Някой може да попита: „Защо да си правя труда да минавам всичките тези етапи, описани в Библията? Защо да трябва да отивам при виновния първо сам, после с още двама или трима, а накрая да го водя и пред църквата? Не мога ли просто да му простя и да сложа край на всички това?“

Отговорът е, че даването на прошка трябва да има няколко етапа:

1. Когато някой брат ме обиди или съгреши спрямо мен, аз трябва незабавно да му простя в сърцето си ( Ефесяни 4:32). Това ме освобождава от духа на горчивина и злопаметност и аз оставям тежестта на проблема да лежи само върху него.

2. Въпреки че съм му простил в сърцето си, аз все още не му казвам това. Няма да бъде правилно да призная, че съм му простил, преди той да се е покаял. Затова съм длъжен да отида при него и да го порицая с любов и надежда, че това ще го доведе до разкаяние ( Лука 17:3).

3. Веднага щом той се извини и признае своя грях, аз му казвам, че съм му простил ( Лука 17:4).