Но за да ги не съблазним, иди на морето, и хвърли въдица, и първата риба, която се закачи, измъкни я, и като разтвориш устата й, ще намериш един статир; земи го и дай им го за мене и за тебе.

Вместо да създава излишно напрежение, Господ се съгласява да плати данъка. Но откъде пари? Никъде не пише, че Исус лично е носел пари. Тогава Господ изпраща Петър до Галилейското езеро и му казва да донесе първата риба, която хване. В устата на тази риба има една монета или един статир, който Петър може да използва, за да плати данъка - половин статир за Господ Исус и половин за самия него.

Поразяващото чудо, разказано с възможно най-голяма сдържаност, ясно показва всемогъщието на Христос. Той знае точно коя от всички риби в Галилейското езеро има статир в устата си. Знае точно къде се намира тази риба. И знае, че тя ще бъде първата риба, която Петър ще улови.

Ако случаят засягаше някой от Божествените принципи, Исус нямаше на плати данъка. Но за Него това не е бил морален проблем и затова Той е предпочел да плати, отколкото да съблазни някого. Като вярващи ние не сме свободни от закона. Но въпреки това за неща, които не засягат морални въпроси, е по-добре да уважаваме съвестта на другите хора и да не правим нищо, което ще ги съблазни.