Иисус, като разбра това, каза: Маловерци, защо разисквате помежду си, че нямате хляб?

Тук ние виждаме, че те продължават да се тревожат за храна, без да осъзнават, че сред тях е Този, Който нахрани петте и четирите хиляди. Затова Исус отново им напомня за чудесата с нахранването на гладните. Урокът, който им се преподава, засяга въпросите на божествената аритметика и изобретателност, защото ние виждаме, че колкото по-малко храна използва Исус, толкова повече хора нахранва и толкова повече храна остава. Когато има само пет хляба и две риби, Той нахранва повече от пет хиляди души и Му остават дванадесет коша с храна. С малко повече хлябове и риба той нахранва повече от четири хиляди души и Му остават само седем пълни кошници. Ако ние оставим нашите ограничени ресурси на Негово разположение, Той може да ги умножи обратно пропорционално на първоначалното им количество. „И малкото е много, ако Бог разполага с него.“

Вместо „кошове“, в които се слага останалият хляб при първото чудо, при второто чудо се използва думата „кошници“. Смята се, че седемте кошници, в които се слага останалият хляб при второто чудо, са по-големи от дванадесетте коша от първото чудо. Но поуката, която лежи в основата и на двете чудеса, е следната: трябва ли да се страхуваме от глада и нуждата, когато сме свързани с Този, у Когото лежат безкрайните запаси и власт?