Стюарт, който смята, че този текст бележи поврат в служението на Христос, пише така:
„Денят в Кесария Филипова представлява повратен момент в Евангелията. От това място нататък потокът на събитията започва да тече в друга посока. Течението на популярността, което в ранните дни на служението на Исус изглежда способно да Го изведе до престола, остава далече назад. Посоката на събитията започва да Го тласка Все по-близо до кръста. При Кесария Исус като че ли стои на водораздел - на билото на един хълм, откъдето се вижда както пътят, извървян от Него до този момент, така и тъмният и заплашителен път, който Го очаква оттук насетне. Той отправя един последен поглед към все още блуждаещите светлини на щастливите дни, след което извръща лице и поема пътя на сенките, чиято посока сочи към Голгота.“