Тогава Иисус отговори и му рече: блажен си ти, Симоне, син Ионин, защото не плът и кръв ти откри това, а Моят Отец, Който е на небесата;

Тук нашият Господ произнася благословия върху Симон, сина на Йона. Рибарят не е дошъл до това заключение в резултат на усилията на собствения си интелект или на природната си мъдрост: то му е било открито по свръхестествен начин от Бог Отец. Но Синът също има да каже на Петър нещо важно. И така, Исус добавя: „Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър и на тая канара ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да ѝ надделеят.“ Всички знаем, че това е най-оспорваният от всички стихове в Евангелието. Проблемът е кой или какво е канарата? Част от този проблем възниква и по-: ради това, че гръцките думи за Петър и за скала си приличат по звучене, но се различават по значение. Първата дума, petros, означава камък или клатеща се скала; втората, petra, означава скала или по-скоро скална издатина. Така че думите на Исус могат да бъдат следните: „...ти си Петър (камък) и на тая скала ще съградя Моята църква.“ Той не иска да каже, че ще съгради Своята църква върху камък, а върху скала.

Ако Петър не е скала, тогава какво е? В този контекст явно отговорът на този въпрос е, че скалата е признанието на Петър, че Христос е Синът на живия Бог, истината върху която е основана църквата. В Ефесяни 2:20 се казва, че църквата е съградена върху Исус Христос, Който е нейният крайъгълен камък. Твърдението, че ние сме изградени върху основата на апостолите и пророците, няма предвид толкова самите тях, колкото основата, положена в техните учения, която е Господ Исус Христос.

Исус се сравнява със Скала и в 1Коринтяни 10:4. В тази връзка Морган ни припомня нещо, което много може да ни помогне:

„Спомнете си, че Исус говори на евреи. Ако проследим преносната употреба на думата „скала“ в староеврейските Свещени Писания, ще открием, че тя никога не се е употребявала във връзка с човека, а винаги във връзка с Бог. Затова и тук, в Кесария Филипи, Исус не казва, че църквата ще се съгради върху Петър. Господ не си играе със символичното значение на думите. Той взима староеврейския пример със скалата - който винаги е бил символ на Божеството - и казва следното: „Върху Самия Бог, върху Христос, Сина на живия Бог, Аз ще съградя Моята църква!“

Петър никога не говори за себе си като за основа на църквата. Той два пъти говори за Христос като за Камък ( Деяния 4:11,12; 1Петрово 2:4-8), но там значението на думата е различно - камъкът е „глава на ъгъла“, не основа.

„Ще съградя Моята църква.“ Това е първото споменаване на църквата в Библията. Тя не е съществувала в СЗ. Не е съществувала и в момента на изричането на тези думи. Църквата се е образувала в деня на Петдесетница и се състои от всички хора, които искрено вярват в Христос, без значение дали те са евреи или неевреи. Това е едно ясно обособено общество, известно като тялото и невястата на Христос, с уникално божествено призвание и съдба.

Едва ли можем да очакваме темата за църквата да се въведе в Евангелието от Матей, където най-важни са темите за Израел и небесното царство. Периодът на църквата (един допълнително появил се период), който продължава до момента на Грабването ѝ от Христос, идва след периода на отхвърляне на Христос от Израел. След това Господ отново ще възстанови отношенията Си с народа на Израел. Затова въвеждането на църквата тук като следващ етап в Неговата диспенсационна програма е напълно подходящо.

„Портите на ада няма да ѝ надделеят.“ Това твърдение може да се разбере по два начина. От една страна, портите на ада могат да упражняват непрекъснат натиск върху църквата, но той ще бъде неуспешен: църквата ще устои на всички негови атаки. Възможно е обаче църквата да отговори на нападението и да излезе от него като победител. И в двата случая силите на смъртта ще бъдат победени от изменението на живите християни и от възкресението на мъртвите в Христос.