И като излезе оттам, Иисус замина за страните Тирска и Сидонска.

Исус се оттегля в земите на Тир и Сидон при Средиземно море. Доколкото е известно, това е единственият случай от Неговото обществено служение, когато излиза извън границите на Израел. Тук, във финикия, една ханаанка Го помолва да излекува дъщеря й, която е обхваната от бесове.

Фактът, че жената не е юдейка, а езичница, е много важен. Тя е потомка на ханаанците, едно безнравствено племе, което Бог осъжда на унищожение. Вследствие на неподчинението на Израел някои от тях остават живи след нападението на Ханаан при Исус Навиев. Жената явно е потомка на оцелелите. Като езичница тя не може да се ползва от Божията благодат, от която се ползва избраният Божий народ на земята. Тя е чужденка, без никаква надежда. Това нейно положение не ѝ дава право да иска каквото и да било от Бог или от Неговия Месия.

Когато отива при Исус, ханаанката използва обръщението „Господи, Сине Давидов“, което се използва и от юдеите, когато говорят за Месията. Въпреки че Исус е наистина Давидов Син, нито един езичник не е имал право да се обръща към Него по този начин. Затова първоначално Той не ѝ отговаря.