фарисеите и книжниците проявяват изключителна бдителност по отношение на външното (например те са педантично строги при съблюдаване на ритуала за измиване на ръцете), но техният вътрешен живот е замърсен. Те са силно напреднали в знанията си за незначителните подробности и силно изостанали в знанията си за важните и главните неща. Смеят да критикуват учениците на Христос, че не спазват невдъхновени от Бог предания и едновременно с това да заговорничат за убийството на Божия Син, както и да носят целия списък от грехове, споменати в 19 ст.