Но като видя (силния) вятър, се уплаши и като потъваше, извика: Господи, спаси ме!

Когато чува Исус да казва: „Дойди“... Петър скача от лодката и тръгва срещу Него. Дотогава, докогато ученикът не изпуска от погледа си Исус, той прави невъзможното, но в момента, в който вниманието му се ангажира от силния вятър, започва да потъва. Обезумял от страх, Петър започва да вика: „Господи, избави ме!“ Господ го улавя за ръката, после нежно го укорява за слабата му вяра и го връща обратно в лодката. Веднага щом Исус се качва в лодката, вятърът спира. В лодката учениците срещат Исус с преклонение и Му казват: „Наистина Ти си Божий Син.“

Християнският живот, както и ходенето по вода са неща извън човешките възможности. Човек може да живее истински християнски живот само със силата на Светия Дух. Дотогава, докато очите ни следват само Христос и нищо друго ( Евреи 12:2), ние можем да водим този свръхестествен живот. Но в момента, в който вниманието ни се насочи към самите нас или към обстоятелствата, които ни заобикалят, ние започваме да потъваме. Тогава трябва да извикаме към Христос за възстановяване и свръхестествено вдъхновение.