Колко често и самите ние преживяваме всичко това! Колко често житейските бури започват да ни блъскат насам-натам и ние се чувстваме толкова объркани и безпомощни, че изпадаме в отчаяние. Но нека не забравяме, че през цялото това време Исус се моли за нас. И когато нощта ни изглежда най-тъмна, Той застава съвсем близо до нас. Често пъти ние не Го познаваме и изпадаме в паника. Но тогава чуваме успокоителния Му глас и си спомняме, че вълните, които са ни накарали толкова много да се страхуваме, са под Неговите крака.