И като го видеха учениците че върви по морето, смутиха се и думаха че е призрак, и от страх извикаха.

Междувременно лодката се е отдалечила доста от сушата и се бори с напъните на насрещния вятър. Но докато вълните блъскат лодката, Исус забелязва в какво окаяно положение са Неговите ученици. „И в четвъртата стража на нощта“ (времето между 3.00 и 6.00 ч. сутринта) Той отива при тях, ходейки по езерото. Учениците Го помислят за призрак и изпадат в паника, но веднага след това чуват окуражителния глас на Своя Учител и Приятел: „Дерзайте! Аз съм, не бойте се.“

Колко често и самите ние преживяваме всичко това! Колко често житейските бури започват да ни блъскат насам-натам и ние се чувстваме толкова объркани и безпомощни, че изпадаме в отчаяние. Но нека не забравяме, че през цялото това време Исус се моли за нас. И когато нощта ни изглежда най-тъмна, Той застава съвсем близо до нас. Често пъти ние не Го познаваме и изпадаме в паника. Но тогава чуваме успокоителния Му глас и си спомняме, че вълните, които са ни накарали толкова много да се страхуваме, са под Неговите крака.